В земите на днешното Биково са съществували праисторически селища, чието изследване е дело на проф. Петър Детев. В местността „Дядовата Дончова могила“ са намирани праисторически харпуни и игли от рибена кост.
В тази местност е открито най-старото колело, намирано в света 1. То е датирано на около 7000 години от наши дни и с това изпреварва с близо хилядолетие колелата, открити в Месопотамия. Находката се съхранява в Арехологическия музей в Пловдив. За съжаление във видеото е допусната неволна грешка. Местността Дончова могила се намира край с. Биково. Явно това, че рожденото място на археолога проф. П. Детев (с. Омарчево), е довело до това объркване. Не е ясно дали става въпрос само за тяло с ротационна форма или то е част от транспортно средство. И в двата случая това е технологичен пробив, несрещан никъде другаде по света по онова време.
При разкопки по време на строителството на магистрала „Тракия“ лот 3 Нова Загора – Ямбол, северно от Биково, е разкрит ритуален комплекс от бронзовата епоха (II хилядолетие пр.н.е.), състоящ се от един ров (рондел) с овална форма, и друг югозападно от него. Във вътрешността на първия и извън него са разположени много вкопани структури с различна форма и големина2.
Там също са намирани резервоари със семена, датировката на които ги прави най-старите такива от житни растения, намирани на континента. Изобщо може да смята, че земите около Биково, заедно с прилежащите култури Дядово, Караново и др. са местата на възникване на най-старата цивилизация в Европа.
В тях е открито огромно количество цели и фрагментирани керамични съдове, тежести за тъкачен стан, прешлени за вретено, каменни брадви, бронзова игла и шило, както и калъп за отливане на метални предмети. Безспорно впечатление прави и големият брой животински кости, които са свързани с извършването на жертвоприношения.
Праисторичическа е и “Гьолската могила”, на около 3 км. североизточно от селото с откритите в нея фрагменти от глинени съдове, каменни брадви, кремъчни ножове и др. находки от халколита и бронзовата епоха. Селищна могила със следи от енеолита и бронзовата епоха има и в местността “Койлука”, на около 1 км. североизточно от селото.
В близост до нея съществуват следи и от антично селище. Затова свидетелства и намиращият се недалеч от него могилен некропол, състоящ се от десетина могилки, пръснати из нивите и Терена.
Друго антично селище се намира в м. “Кривулите”, на около 3 км. северозападно от селото. Останки от тракийско селище са открити по западните склонове на рида „Боева могила”, а в северната му част могилен некропол от две могили – „Ферови могили”.
Сегашното село възниква около 16 век като турски чифлик на генджилийския (днес Младово) султан3. След Кримската война земите станали собственост на двамата братя султани Езет Герай и Каплан Герай. Техните владения включвали 2000 дка земя, най-хубавата гора в околността и половината от селските дворове.
Между селото и възвишенията “Боруците” съществува низина, която в миналото при продължителни валежи се пълнела с вода, образувайки голямо блато с дължина около 3,5 км и обща площ 1000 дка, известно като “Бухалийски гьол” или “ Керменлийски гьол”. Буйната блатна растителност била обитавана от птица, наричана от местните жители“Букая”, която издавала глас, приличащ на мученето на бик. От турското “боха”(бик, буга), с наставката “лий” се получило и името на селото Бухалий. В най-старите турски писмени източници то се среща за първи път през 1472 г. под името Бухие. През 1609 г. е назовано с Бухиалъ, а в документ от 17. 08. 1848 г. е цитирано като Бухали. С Указ № 462 обн. в Д. В. от 21 .12. 1906 г. е преименувано в с. Биково.
Първоначално селото се намирало в м. “Яранджата”, по – западно от сегашното му местоположение, близо до Омарчевската кория, По население било чисто българско село, заправено от българи-аргати в чифлика на турските султани. Няма данни за съществуването на турска махала в него. Гробищата на първите заселници били в близост до Омарчевската кория. Турците погребвали в гробище до „Таировата могила”.
През втората половина на века селото се разрастнало и укрепнало в стопанско отношение. По броя на българските жилища- 78 къщи, с. Буали се нареждало на 6-то място в Новозагорска каaза след Кортен, Твърдица, Колупчии (Гурково), Конаре и Балабанлии (Едрево). В него живели 26 рода с по 10- 15 домакинства във всеки. Според турски данъчен регистър от 1871-1872 г. с. Бухали в състава на каазата Ени Заара от Одринския вилает плащало на хазната следните данъци: бедел (десятък) – 31500 гроша; налог овце – 20853 гроша; вергия (общ данък) – 8691 гроша; бедел аскери (откуп да не се служи във войската) – 4350 гроша.
Започналият стопански и духовен подем в българските земи след Кримската война 1853-56 г. оказал своето влияние и сред българското население на с. Биково. Идеите на бъдещата национална революция достигнали и в това крайно кътче на Новозагорската кааза. Подели ги по-будните и просветени хора. Първият образован човек по това време в селото бил Дельо Атанасов от рода на Вълкановите, завършил сливенското класно училище, основател и пръв учител на училището в с. Мусукуджалии (Гълъбинци). За него се знае, че е поддържал връзки с Апостола Левски при посещенията му в Нова Загора, както и с председателя на местния революционен комитет в Нова Загора, Диньо Сивков. Съществуват данни за няколко срещи на Левски с бухалийци в периода 1870-72 г. Първата от от тях е през 1870 г. в дома на братя Христодиневи, където Апостолът основава революционен комитет на път за с. Бояджик. Другите две срещи вероятно са през 1872 г. Едната от тях е в м. “Тополов трап” при Тюркменските чешми. На нея присъствали представители от трите села: Биково, Гълъбинци и Бояджик. Втората среща била отново в с. Бояджик, по Димитровден на сбора на селото. Събранието станало в дома на Димитър Ников – Даскала. На него присъствали бухалийци. Създаденият от Апостола революционен комитет в с. Биково се проявил като един от най-дейните в района.
Тук в навечерието на Априлското въстание била организирана подготовка за въоръжена борба. Това навярно не убягнало от вниманието на турците в чифлика, които още тогава търсели сгоден случай за разправа е местното население. И ако това не им сс отдало през бунтовната пролет на 1876 г., през лятото на следващата 1877 г. селото било удавено в кръв.
След Освобождението Биково трудно лекувало раните, нанесени от поробителите. Мъжкото население почти било изклано. Около 10 къщи-изгорени, голяма част от добитъка отвлечен от турците. С цената на огромни усилия биковци бавно се връщали към живота. През 1880 г. в селото имало 54 къщи, в които живели 64 семейства. Общият брой на жителите бил 288 души, от тях 284 българи и 4 турци. По същото време в него вече отворило врати първото училище. Помещавало се в една стая на Радошкен Минчовата къща, пригодена за учебни цели. В него учели 25 деца – 18 момчета и 7 момичета, обучавани от даскал Досьо Атанасов, завършил преди Освобождението сливенското класно училище. С неговото име бил свързан един от най- благотворните периоди в развитието на образователното дело в селото. През 1907 година започнал строежът на новото училище. Три години по- късно то било открито.
По време на войните 1912-1918 г. мъжете на село Биково защитавали по бойните фронтове с оръжие в ръце целокупна България. За нейното единение в името на националния идеал загинали 43 жители на селото, от тях: в Балканската война – 14; през Междусъюзническата – 8 и по време на Първата световна война – 21. През 1936 г. със средства, събрани от доброволни пожертвувания от населението в центъра на селото бил издигнат паметник на загиналите във войните. Автор на паметника е арх. Джулиано Клева. Тържественото му откриване станало през 1937 г.
Преди Освобождението няма данни за съществуването на църковен храм в с. Биково. Едва през 1914 г. се подела инициативата за неговото построяване. Най-ревностен неин поддръжник бил Моньо Василев Андреев. С доброволен труд и волни пожертвувания от цялото население, сградата на старото училище било преустроена в черква.
В периода 1923-1924 г. селото променило своя архитектурен облик. Новият план предвиждал прокарването в него на широки и прави улици. Две години по-късно под ръководството на инж. Лисичков от Стара Загора се извършило и неговото водоснабдяване.
Източници:
- https://bgotkritiq.alle.bg/3-първото-в-света-колело/
- https://vestnikstroitel.bg
- Щ. Русев “130 години от кървавата трагедия”
